Почивка в Италия или как се роди идеята за сурова кростата

Преди броени дни се завърнахме от Италия. Слънце, вятър, пясък, море…какво друго може да си пожелае човек…е, разбира се и хубава храна…италианска кухня…ето, че вече съм в Рая. Бях взела решението да не се замислям по време на почивката кое е здравословно и кое не, а просто  да се наслаждавам на моментите. Искаше ми се и да опитам повече от типичните за италианската кухня специалитети. И така…ето го и първото посещение на ресторант-пицария. Чаша хубаво, домашно, червено вино, пица, тирамису, кростата. Виното беше наистина прекрасно, пицата за мен беше някак странна – за блат използваха фокача – този типичен за италианците хляб, а отгоре както всяка друга пица – сирене, зеленчуци, доматено пюре. Тирамису, ами тирамису бях яла и в България, не бих казала, че беше с нещо много по-различно. Но тук идва моментът на кростата. До този момент не бях опитвала кростата. В Германия има подобен сладкиш, който се казва линцер. Представлява основа от тесто, отгоре има конфитюр. Ах, да не помислихте, че всичко това го изядох аз сама? Няма начин…толкова много ядене Всеки поръча по нещо, а аз исках просто да опитам от ВСИЧКО. Защо се спирам на кростатата ли? Ами по простата причина, че на моя приятел Крис много му хареса. През цялата почивка все кростата му беше в устата и аз в един момент бях принудена да се замисля как бих могла да направя вкусна, здравословна и най-вече сурова кростата.

– кростата

– спагети с доматен сос и още нещо

– ягодов сладолед